Наследяване на дигитални активи

В днешната дигитална ера хората вече не оставят след себе си само материални активи като жилища, превозни средства и банкови сметки. Все по-голяма част от личното имущество – както финансово, така и емоционално – съществува в цифрова форма. Наследяване на дигитални активи е тема, която придобива все по-голямо практическо значение в България и целия ЕС, а правната уредба все още не успява да догони темпото на технологичното развитие. Въпросите на наследяването, включително на дигитални активи, са тясно свързани със семейното право и наследственото законодателство, затова навременната консултация с адвокат е от ключово значение.

Какво са дигитални активи и какви видове съществуват

В широк смисъл дигиталните активи са всякакви съдържания или ресурси, съществуващи в електронен формат, към които е прикрепено определено право на собственост или ползване. Тази обширна категория обхваща: криптовалути и токени (Bitcoin, Ethereum и други блокчейн-базирани токени, включително незаменими токени – NFT), онлайн финансови акаунти в платежни платформи като PayPal и дигитални банки, профили в социални мрежи, имейл и облачни услуги (Gmail, Dropbox, Google Drive, iCloud), онлайн бизнеси и софтуерни лицензи, домейн имена, виртуални стоки и гейминг активи, както и цифрови медийни библиотеки.

От юридическа гледна точка дигиталните активи се класифицират като нематериални, заместими движими вещи с потребим характер, което ги прави допустим обект на различни видове разпоредителни сделки – продажба, замяна, дарение, заем и др. Дигиталните активи са предмет и на различни договорни отношения, уредени от облигационното право – от условия за ползване на платформи до лицензионни споразумения за софтуер. Освен това те подлежат на наследяване както по силата на закона, така и по завещателна воля.

Наследяване на криптовалути и криптоактиви – практически предизвикателства

Наследяването на криптовалути е може би най-сложният аспект на дигиталното наследство. За разлика от банкова сметка, при която наследниците могат да се легитимират пред банката с удостоверение за наследници, достъпът до криптоактиви зависи изцяло от притежанието на частния ключ (private key) или Seed фразата на портфейла. Ако починалият не е оставил тази информация на достъпно място, криптовалутите могат на практика да бъдат загубени завинаги – те продължават да съществуват в блокчейна, но без частния ключ никой не може да ги достъпи или прехвърли.

При криптоактиви, държани в лицензирана борса или попечителска платформа (custodial wallet), ситуацията е по-благоприятна. Наследниците могат да се обърнат към доставчика на услугата с удостоверение за наследници и съдебно удостоверение, за да поискат прехвърляне на активите. Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA – Регламент (ЕС) 2023/1114), който въвежда лицензионни изисквания за доставчиците на услуги с криптоактиви (CASPs), улеснява този процес – лицензираните платформи са длъжни да водят отчетност и да спазват стандартизирани правила за попечителство.

При самостоятелно съхранение на криптовалути (non-custodial wallet) обаче няма трета страна, към която да се обърнете. Единственият начин за наследниците да получат достъп е ако починалият е предвидил това приживе – чрез завещание, в което е описана seed фразата, или чрез доверен посредник (например адвокат или нотариус), при когото информацията е оставена запечатана.

Правна рамка в България за наследяване на дигитални активи

В България няма специален нормативен акт, който да урежда изрично наследяването на дигитални активи. Въпреки това Законът за наследството и Законът за задълженията и договорите са приложими по аналогия, когато активите имат стойност и могат да се определят като „имущество“. Българската съдебна практика по въпроса е все още оскъдна – в няколко граждански дела се приема, че криптовалутата има стойност и може да бъде предмет на делба между наследници, но решенията са казуистични.

Законът за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), който транспонира Регламент MiCA в българското законодателство, урежда дейността на доставчиците на услуги с криптоактиви и поставя Комисията за финансов надзор (КФН) като надзорен орган. Макар ЗПКА да не третира пряко наследяването, той създава правна рамка, в която криптоактивите са признати като регулирани финансови инструменти – обстоятелство, което улеснява включването им в наследствената маса.

Данъчни аспекти при наследяване на криптовалути

Наследяването на криптовалути може да има съществени данъчни последици. В България наследниците по права линия (деца, родители) и преживелият съпруг са освободени от данък наследство. За наследници от други категории (братя, сестри, странични роднини) се дължи местен данък върху наследството, определен от съответната община. Стойността на криптоактивите за данъчни цели се определя към момента на откриване на наследството (датата на смъртта).

Отделно, ако наследниците решат да продадат наследените криптовалути, реализираната печалба подлежи на облагане с данък върху доходите. Определянето на данъчната основа при продажба на наследени криптоактиви е сложен въпрос, тъй като е необходимо да се установи „цената на придобиване“ – нещо, което при наследство не винаги е еднозначно. Консултирайте се със специалист по данъчно право, за да получите конкретни насоки за вашия случай.

Регулация на ниво ЕС – GDPR, MiCA и Регламент Брюксел IV

На европейско ниво няколко регламента и директиви имат косвено значение за наследяване на дигитални активи. Общият регламент относно защитата на данните (GDPR) се отнася основно за данните на живи лица – след смъртта на субекта правата по GDPR обикновено отпадат, а държавите членки имат дискретност да приемат собствени разпоредби. Това създава нееднородна регулация и потенциална законодателна празнота при достъп до имейл, облачни хранилища и социални мрежи на починалия.

Регламентът за наследяване в ЕС (Регламент (ЕС) №650/2012, известен като „Брюксел IV„) опростява трансграничното наследяване, но не адресира специфично дигиталните активи. Основното правило е, че приложимото право е на държавата по обичайно местопребиваване на починалия. За лица с криптоактиви на борси в различни юрисдикции това може да създаде допълнителни усложнения.

Регламентът MiCA (Регламент (ЕС) 2023/1114), макар и да не третира пряко наследяване, създава унифицирана рамка за криптоактивите в ЕС, което косвено улеснява наследниците – лицензираните доставчици са длъжни да водят отчетност, да прилагат правила за попечителство и да осигуряват защита на потребителите. При наследяване на онлайн бизнес или дялове в дружества, работещи с криптоактиви, е добре да се обърнете към адвокат по корпоративно право, който ще ви помогне с прехвърлянето на управлението.

Как да подготвите дигиталното си наследство приживе

Предвид правните и практически предизвикателства, най-ефективният начин за защита на дигиталните активи е предварителното планиране. Препоръчваме включването на дигиталните активи в завещание, в което ясно се описват видовете активи (криптовалути, онлайн сметки, домейни), тяхното местоположение и начинът за достъп. Seed фразите и паролите не трябва да се записват в самото завещание (то става публичен документ при обявяването му), а да бъдат оставени в запечатан плик при нотариус или доверен адвокат.

Друга възможност е създаването на т.нар. „цифрово завещание“ – отделен документ, който описва всички дигитални активи и инструкции за достъп. Макар и да няма самостоятелна правна сила като нотариално завещание, той може да бъде приложен като допълнение и да служи като практическо ръководство за наследниците. IT компаниите, притежаващи дигитални активи и участващи в обществени поръчки за софтуерни решения, могат да разчитат на нашата комплексна правна подкрепа за защита на всички аспекти от дейността си.

Често задавани въпроси (FAQ) за наследяване на дигитални активи